5 112,92 евро.
И точно тя е нарушение.
Прагът не е избран в евро, а преизчислен от лев, и самата сума вече е от другата страна на чертата, а не таван, до който може.
Прагът не е кръгло число и точно затова се пропуска
Границата, отвъд която плащането в брой на територията на страната е забранено, е 5 112,92 EUR. Числото изглежда странно, защото не е избрано. То е остатък от лев: прагът в Закона за ограничаване на плащанията в брой е бил 10 000 лв., а 10 000, разделено на фиксирания курс 1,95583, дава 5 112,9188.
Две подробности в тази граница вършат повече работа от самото число.
Първата: прагът се брои включително. Тоест 5 112,92 EUR не е таван, до който може, а вече е от другата страна на чертата. В брой минава до 5 112,91 EUR.
Втората: законът не забранява банкнотите, а плащането в брой между страните. Текстът иска плащането да стане чрез превод или внасяне по платежна сметка. Купувач, който отиде на каса и внесе сумата по сметката на продавача, е спазил закона, макар да е носил пари в плик. Значението има операцията и следата, която тя оставя, а не превозното средство на парите.
Практическата последица е неприятно проста. Капарото при сделка с имот почти винаги е около 10 на сто от цената. Над цена от порядъка на 51 000 EUR стандартното капаро вече е над прага, тоест почти целият варненски пазар е там. А паркомясто за 15 000 EUR, което се усеща като дребна сума и рядко минава през адвокат, е близо три пъти над границата.
„Ще го разделим на три вноски"
най-скъпото изречение в темата
Законът предвижда точно този ход. Освен плащанията над прага, той хваща и плащанията под прага, когато те са част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност достига прага.
Критерият не е сумата, а основанието. Един договор е едно основание. Три вноски по 5 000 EUR по един предварителен договор не са три плащания под прага. Те са едно плащане от 15 000 EUR, направено в брой.
Ефектът е двоен. Първо, базата за санкцията става цялата сума. Второ, разделянето добавя нещо, което самò по себе си е доказателство: три вноски, спрели точно под прага, по един договор, изглеждат точно като това, което са.
Къде минава границата на „свързани" не е дефинирано в закона. Тя се чертае в отделния случай, и приходната администрация е давала противоположни отговори за различни хипотези: при договор за наем се сумира стойността за срока на договора, а при дивидент, разпределен с отделни решения, всяко плащане се третира самостоятелно. Разликата пак е в основанието: един договор срещу две отделни решения.
Тоест най-важната част от правилото не е в текста на закона, а в тълкуването му. Това е причината темата да не е за самообслужване. Как се структурира самото капаро сме описали в Предварителният договор.
Глобата се смята върху цялото плащане не върху превишението
Санкцията е процент, и хората обикновено предполагат, че процентът е върху сумата над прага. Не е.
Физическо лице: глоба 25 на сто от общия размер на направеното плащане. Юридическо лице: имуществена санкция 50 на сто. При повторно нарушение съответно 50 и 100 на сто. Наказателните постановления издава Националната агенция за приходите.
Платени 20 000 EUR в брой не се глобяват върху превишението от близо 15 000 EUR. Глобяват се върху 20 000 EUR, тоест 5 000 EUR. Капаро от 8 500 EUR по имот за 85 000 EUR носи глоба от 2 125 EUR на купувача.
И тук идва второто нещо, което рядко се чете докрай. Законът наказва два израза: който извърши или допусне извършването на плащането. Това са две различни поведения, не едно. Тоест и получателят на парите е изложен, а ако продавачът е фирма, санкцията при него е двойна като процент. По същия пример: 2 125 EUR при купувача и 4 250 EUR при продавача фирма, общо 6 375 EUR върху една вноска, за нищо.
Дали конкретно получателят ще бъде санкциониран зависи и от това как е съставен актът. Има практика, според която наказателно постановление, което не уточнява коя от двете форми се вменява, страда от съществено процесуално нарушение. Но това е защита в производство, което вече е започнало, а не причина да се разчита на изхода му.
По-скъпата половина: платил си и нямаш нищо
Глобата е предвидима. Смята се с калкулатор и се знае предварително. Другият риск не е такъв, и именно затова е по-големият.
Чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК не допуска свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 2 556,46 EUR, освен между съпрузи и близки роднини. Т. 4 не ги допуска за погасяване на установени с писмен акт парични задължения, а т. 6 за опровергаване съдържанието на частен документ, изходящ от страната. Показания по тези точки се допускат само при изрично съгласие на насрещната страна, дадено пред съда.
Прочетете последното изречение още веднъж. За да докаже плащането си със свидетели, купувачът се нуждае от съгласието на продавача. Продавачът, който отрича плащането, няма да го даде.
Остава разписката. Тя е частен документ, и другата страна може да оспори автентичността на подписа, което води до производство по чл. 193 ГПК, графологична експертиза, отлагания и разноски. Банковото извлечение е несравнимо по-силно, защото е документ на трето лице без интерес в спора, а основанието на превода превръща „получил е пари" в „получил е тези пари за това".
Асиметрията е цялата тема: плащането в брой не оставя нищо срещу продавача и всичко върху купувача, защото купувачът е този, който трябва да докаже, че е платил. Ако сделката се развали и се стигне до иск за връщане на капарото или за двойния му размер, първата стъпка не е спорът по същество, а доказването, че изобщо е платено.
Една дума с две значения и цената ѝ е пет цифри
В разговорния език на пазара „кеш" означава без ипотечен кредит, тоест със собствени средства. Юридически „в брой" означава банкноти. Двете значения се разминават, и точно в това разминаване се раждат повечето нарушения.
Продавач чува „купувачът плаща в кеш", разбира „носи парите", и уговарят предаване в брой. Никой не е искал да нарушава нищо. Купувач с бюджет от 40 000 EUR собствени средства, който наистина плати в банкноти, влиза в глоба от 10 000 EUR, плюс липса на доказателство за плащане, плюс декларация за произход на средствата, която трябва да обясни откъде са дошли 40 000 EUR в наличност.
Проблемът с думите не свършва тук. Изключенията, при които законът изобщо не се прилага, са изчерпателно изброени и са седем: теглене и внасяне от собствени сметки, същото по сметки на недееспособни, съпрузи и роднини по права линия, сделки с чуждестранна валута по занятие, операции с БНБ, замяна на повредени банкноти, трудови възнаграждения по Кодекса на труда, гарантирани влогове.
Нито едно от тях не покрива сделка с имот. Няма изключение „между роднини", няма „между физически лица", няма „това е само капаро, а не самата сделка". Точката за роднините урежда внасяне и теглене от сметка на роднина, не плащане на цена по договор.
Най-безобидното месечно плащане на пазара
Наем от 490 EUR на месец е далеч под прага и никой не го възприема като проблем. Годишно обаче той е 5 880 EUR, тоест над прага.
По тълкуването на приходната администрация стойността на договора за наем се преценява за неговия срок, а при безсрочен договор за една година. Достигне ли общата стойност прага, всяко месечно плащане трябва да мине по банков път, макар месечната вноска да е далеч под него. По този прочит наемател, който цяла година е плащал на ръка, гледа база от 5 880 EUR и глоба от 1 470 EUR, тоест три пъти повече от месечния наем.
Тук е важно да се каже честно: това е тълкуване, не буква на закона. Зависи от срока на договора и от формулировките в него. И точно затова е добър пример: най-обикновеното плащане на пазара може да е нарушение, а отговорът зависи от документ, който наемателят никога не е чел внимателно, и от административна практика, която не е в закона.
Плащането в брой не изчезва от погледа то остава без обяснение
Посредникът при сделки с имоти е задължено лице по Закона за мерките срещу изпирането на пари. Това не е формалност между другото: идентификация по официален документ, установяване на действителния собственик, комплексна проверка на клиента при случайна операция от 15 000 EUR нагоре, а при плащане в брой от 5 000 EUR (чл. 11, ал. 1, т. 3 ЗМИП, от 01.01.2026), декларация за видни политически личности, декларация за произхода на средствата, докладване при съмнение, съхранение на досието пет години след края на отношението.
Декларацията за произход иска конкретика, не думата „спестявания": при наследство се посочват годината на придобиване и данни за наследодателя, при спестявания периодът и източникът, при доход от дейност периодът и контрагентът. Подписва се с изрично посочена наказателна отговорност за деклариране на неверни обстоятелства.
И тук е връзката, която прави брой плащането по-скъпо, отколкото изглежда. Покупката на имот е точно събитието, което прави несъответствието видимо. Имотът се вписва, декларира се в общината, влиза в данъчния профил. Ако имущественото състояние не се връзва с декларираните доходи, приходната администрация може да ревизира по особения ред, а там констатациите в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното. Не администрацията доказва, че парите са необясними, а лицето доказва, че са обясними.
Най-тежката комбинация е класическата: занижена цена в нотариалния акт и разликата в плик. Наслагват се четири отделни риска наведнъж, а най-скъпият не е глобата. При разваляне купувачът си връща декларираната цена, защото разликата не съществува на хартия. Какво реално се дължи при продажба сме описали в Данъци при продажба на имот.
А новият европейски таван няма да ви помогне
От 10.07.2027 г. в целия Европейски съюз ще важи забрана за плащания в брой на стойност 10 000 EUR или повече. Числото вече обикаля в новините, и то произвежда точно грешния извод.
Две неща за него.
Първо, българският праг е и остава по-нисък. 5 112,92 EUR срещу 10 000 EUR. Европейският таван е минимален стандарт, не разрешение, и държавите членки могат да въвеждат по-ниски прагове. Нидерландия например вече е слязла на 3 000 EUR за физически стоки.
Второ, обхватът на европейското правило е по-тесен от българския закон. То се прилага, когато поне едната страна действа по занятие, и не се прилага между частни лица. Българският закон няма такова ограничение: той хваща и сделка между двама съседи.
Купувачът, чул по новините „лимитът в Европа е 10 000 евро и не важи между частни лица", е точно човекът, който ще плати капаро в брой и след това ще плати глоба.
Това е и същността на цялата тема. Прагът е едно изречение, но около него стоят тълкуване, което не е в закона, санкция, която се смята върху цялата сума, и доказателствен режим, който оставя купувача сам. Изборът на начин на плащане не е техническа подробност в деня на подписа, а решение, което се взима преди договора.
Често задавани въпроси
Каква е максималната сума, която може да се плати в брой при сделка с имот?
Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато стойността им е равна на или надвишава 5 112,92 EUR. Тоест в брой може до 5 112,91 EUR, а самата сума от 5 112,92 EUR вече е нарушение, а не граница. Прагът произлиза от предишните 10 000 лв. по фиксирания курс 1,95583, затова числото не е кръгло. Законът обаче не забранява банкнотите като такива: внасяне на сумата по сметката на получателя на каса в банка изпълнява изискването, защото операцията минава през платежна сметка.
Може ли сумата да се раздели на няколко вноски под прага?
Не. Освен плащанията над прага, законът хваща и плащанията под него, когато са част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност достига прага. Критерият не е размерът на отделната вноска, а основанието: един договор е едно основание. Три вноски по 5 000 EUR по един предварителен договор се третират като едно плащане от 15 000 EUR, а глобата се смята върху цялата сума. Разделянето не намалява риска и добавя обстоятелство, което изглежда точно като заобикаляне.
Колко е глобата и върху коя сума се смята?
За физическо лице глобата е 25 на сто от общия размер на направеното плащане, а за юридическо лице имуществената санкция е 50 на сто. При повторно нарушение размерите стават съответно 50 и 100 на сто. Наказателните постановления се издават от Националната агенция за приходите. Базата е цялото платено в брой, а не превишението над прага: при 20 000 EUR в брой глобата на физическо лице е 5 000 EUR. Законът наказва и този, който извърши, и този, който допусне плащането, тоест изложени са и двете страни.
Как се доказва плащане, направено в брой?
Трудно, и това е по-скъпата половина от риска. По чл. 164, ал. 1 от ГПК свидетелски показания не се допускат за установяване на договори на стойност над 2 556,46 EUR, за погасяване на установени с писмен акт парични задължения, нито за опровергаване съдържанието на частен документ. Показания по тези хипотези се допускат само ако насрещната страна се съгласи изрично пред съда, а страната, която отрича плащането, няма да се съгласи. Остава разписката, чиято автентичност може да бъде оспорена и да доведе до графологична експертиза. Банковото извлечение е най-силното доказателство, защото идва от трето лице без интерес в спора, особено когато основанието на превода посочва договора.
Капарото е другата седмица?
Проверете основанието, не сумата.
Отворете предварителния договор и вижте три неща: по коя сметка се плаща, какво е основанието на превода, и има ли други плащания по същия договор, които се сумират с това. Ако сумата е разбита на вноски, съберете ги, преди да решите, че сте под прага.
Пратете ни договора и сумата на капарото. Връщаме попада ли плащането в прага, кои вноски се сумират по едно основание, и какво остава недоказано, ако плащането не мине през сметка. Ако случаят е граничен, ще ви кажем, че отговорът иска адвокат, а не калкулатор.
Материалът е обща информация към декември 2026 г., не е правен или данъчен съвет и не замества адвокат. Праговете и санкциите се проверяват в официалния текст на закона към датата на плащането.
Коментари
Все още няма коментари. Бъдете първи.